Без собствен дом и чакащи очи,
без блага дума за добра утеха
и най – сладкото ще ти горчи,
и ще е стръмна всякоя пътека.
Така усетих чувството за дом,
застанал сам в очакване на влака –
да знаеш,че с усмивка,мълчешком,
на крайна гара някой те очаква.
Сега навярно вече съм готов
пред себе си поне да го призная:
това е то – рецепта за любов,
с която ще дочакам мъдро края…
Няма коментари:
Публикуване на коментар