Една жена нагазва из реката –
изящна, дългокоса, дългонога,
полека се облива със позлата,
преди да се отпусне в изнемога.
А аз стоя в притихналите храсти
и не усещам яростни комари,
вълните ме заливат като страсти
и чувствам под лъжичката да пари.
Изплува бавно от водата синя
покрита с перли на брега се спира,
поклаща се с походка на богиня
и ме оставя бавно да умирам…
Няма коментари:
Публикуване на коментар