Грях си ти, стройната, сърнооката,
мен прониза с очите кинжали
и загнезди се страст в най-дълбокото
и дали ще излезе - едва ли..
Но какво да направя - красива си!
Неподвластна на дребна суетност,
ти си точно обратно на сивото
- лъчезарна, ефирна и цветна.
В теб дори и греха ме привличаше
и почти на възвишен изглежда,
бих ти казал смирено: Обичам те,
моя цветна любовна надежда.
Зная тая любов е обречена,
ала Ти ме привличаш фатално,
Ти си мойта мечта неизречена,
невъзможна да стане реалност...
Няма коментари:
Публикуване на коментар