вторник, 15 март 2011 г.

Детски сън

   Върху моето рамо заспива
   дъщеря ми с усмивка щастлива –
   като писана малка икона…
   Аз по-искана тежест не помня
   и не зная по-нежна коприна
   от косицата, с дъх на невинност,
   и ме прави щастлив, и уверен
   детски дъх – отчетлив, равномерен.
   Ти – Животът ми – в мен и до мене
   продължаваш – красив, неотменен…
   И от нежност добра развълнуван,
   аз ти шепна: спокойно сънувай!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка