Върху моето рамо заспива
дъщеря ми с усмивка щастлива –
като писана малка икона…
Аз по-искана тежест не помня
и не зная по-нежна коприна
от косицата, с дъх на невинност,
и ме прави щастлив, и уверен
детски дъх – отчетлив, равномерен.
Ти – Животът ми – в мен и до мене
продължаваш – красив, неотменен…
И от нежност добра развълнуван,
аз ти шепна: спокойно сънувай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар