На Д. Проданов
Студът прорязва стръвно, като с нож,
снегът в нозете скърца звънко, ядно
и сякаш първата полярна нощ
над нас навеки иска да припадне.
Пролайва куче и се чува грак,
далече оттрещява сухо пушка
и в тайнствения горски полумрак
нестройно шета ледена вихрушка.
И аз усещам в моето сърце
растящата в природата тревога –
дърветата приличат на ръце –
молитвено отправени към Бога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар