вторник, 15 март 2011 г.

Студ

    На Д. Проданов

 Студът прорязва стръвно, като с нож,
 снегът в нозете скърца звънко, ядно
 и сякаш първата полярна нощ
 над нас навеки иска да припадне.

 Пролайва куче и се чува грак,
 далече оттрещява сухо пушка
 и в тайнствения горски полумрак
 нестройно шета ледена вихрушка.

 И аз усещам в моето сърце
 растящата в природата тревога –
 дърветата приличат на ръце –
 молитвено отправени към Бога.
  
      

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка