четвъртък, 17 март 2011 г.

Ноктюрно

 Дали си спомняш аромата
 на виното – рубини бляскави,
 хвърчило пускаше душата
 в крайдунавската вечер ласкава.

 Сребристогола бе Луната,
 изгряла с нежни намерения
 и спусна стълба до Земята –
 да стигнем нейните селения.

 Направи път и по реката –
 да свърже здраво бреговете ни,
 вървяхме боси по водата,
 тъй както правят боговете ни.

 Говорехме в захлас, безкрайно,
 а бъдникът смирено пушеше,
 обсипан в съкровени тайни…
 И Бог бе с нас – усмихнат слушаше…

Оная нощ

В оная нощ горяха само страстите
след сетното прозвънване на чашите,
приех те като първото причастие,
за два-три часа Времето бе наше…

Из сумрака ти беше беломраморна,
целувах те - копринена бе кожата,
изпивахме се пестеливо, в грамове-
да удължим любовното безбожие.

На сутринта погаснаха очите ни,
не бяхме гузни, но добре разбирахме
- отломки две. Съдбата запокити ни
и ни обрече да не се събираме…

Цветна любов

Грях си ти, стройната, сърнооката,
мен прониза с очите кинжали
и загнезди се страст в най-дълбокото
и дали ще излезе - едва ли..

Но какво да направя - красива си!
Неподвластна на дребна суетност,
ти си точно обратно на сивото
- лъчезарна, ефирна и цветна.

В теб дори и греха ме привличаше
и почти на възвишен изглежда,
бих ти казал смирено: Обичам те,
моя цветна любовна надежда.

Зная тая любов е обречена,
ала Ти ме привличаш фатално,
Ти си мойта мечта неизречена,
невъзможна да стане реалност...

вторник, 15 март 2011 г.

Избор


 Не крия, че жени съм имал други,
 от липса на жени не съм се вайкал,
 но само теб избирам за съпруга
 и на детето ми да бъдеш майка.

 И въпроса изчерпвам изцяло –
 този свят се изпълва от тебе,
 щом потъвах из твоето тяло,
 аз се чувствах любим и потребен.

 И когато изчезнем в простора
 в необята – красив и космичен,
 вече знам – в милионите хора,
 аз на тебе съм казал ,,Обичам”!


Сребърна


 Красиво езеро, което свети
 като огромна сребърна монета,
 през зимата сковано в ледовете,
 а лятото разцъфва като цвете.

 Върби момински кротко се привеждат,
 тръстиките въртят зелени саби,
 къщята стари в него се оглеждат,
 като приседнали на припек баби.

 А нощем грее с хиляди звездици,
 които се оглеждат от небето,
 красиво езеро – подслон на птици –
 свободните деца на ветровете…


Тъга по Петя Дубарова


 С теб сме гледали приказни къщи,
 този пристан, от елини правен,
 ала времето нищо не връща,
 както връща в морето удавен…

 Днес сънувам морето, прибоя,
 фарът стар (на звездите запалка),
 ти потъваш – морето е твое,
 като приказна малка русалка.

 Твойте стъпки – по белия пясък,
 твои стихове – в риби и миди,
 ти си тук – в този гларусов крясък,
 ти си тук, който може – ще види!


Този свят


 Този свят е за мене загадка-
 днес нещастен, а утре – щастлив.
 като майчина баница сладка,
 като дълга раздяла горчив.

 Този свят не от днес ме побърква,
 не достигнах из него таван-
 по-добрите отиват на църква,
 най-добрите - на ресторант…

 Този свят е усмивка невинна
 или поглед на килър жесток,
 аз не зная какво ще постигна,
 ще науча ли своя урок?

 В този свят съм за днес и докрая,
 вас обичам единствено тук,
 дотогава, додето узная
 дали всъщност ще има и друг…

Очите ми зелени (Умът ми също)


 Ще ти дам мойте зелени очи,
 за да видиш – опаснокрасива си,
 приеми мойте бели ръце,
 да усетиш,ах как си изваяна,
 ще ти дам и жадуващи устни,
 за да усетиш как сладкотръпчива си.

 Очарован бих бил да си съдница,
 приеми любовта ми несбъдница,
 осъди ме сурово - добър или лош,
 подари ми обаче едниствена нощ,
 сладкия шепот на кратка омая,
 да те запомня,да те позная...


Възникна грешка в тази притурка