вторник, 15 март 2011 г.

Тъга по Петя Дубарова


 С теб сме гледали приказни къщи,
 този пристан, от елини правен,
 ала времето нищо не връща,
 както връща в морето удавен…

 Днес сънувам морето, прибоя,
 фарът стар (на звездите запалка),
 ти потъваш – морето е твое,
 като приказна малка русалка.

 Твойте стъпки – по белия пясък,
 твои стихове – в риби и миди,
 ти си тук – в този гларусов крясък,
 ти си тук, който може – ще види!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка