С теб сме гледали приказни къщи,
този пристан, от елини правен,
ала времето нищо не връща,
както връща в морето удавен…
Днес сънувам морето, прибоя,
фарът стар (на звездите запалка),
ти потъваш – морето е твое,
като приказна малка русалка.
Твойте стъпки – по белия пясък,
твои стихове – в риби и миди,
ти си тук – в този гларусов крясък,
ти си тук, който може – ще види!
Няма коментари:
Публикуване на коментар