вторник, 15 март 2011 г.

Да ударим камбаните


Ти отвори вратата. И ме блъснаха бомбите…
Аз отворих устата и ми лъснаха пломбите…
С хармонични вибрации вън шумяха брезичките,
моите стари мераци избуяха пак – всичките…
В неприкрита възхита се превърна почудата,
после без да ме пита ме прегърна възбудата…
А очите, кафевите, като въглени парят те,
Зазвучават напевите,екнат в мене тропарите…
Два забравени свята - дълга беше раздялата ,
да послушам душата, ми нашепваше тялото…
Зазвучаха синхронно на душите мембраните
и прошепнах резонно: “ Да ударим камбаните” !



Няма коментари:

Публикуване на коментар