вторник, 15 март 2011 г.

Вечерното момиче

  За мене си вечерното момиче,
  което залезът превръща в златно,
  нещата правиш толкова различни
  сред тихата крайречна необятност.

     И сякаш всичко по-красиво става,
     светът за малко става по-чудесен,
     повдигат птиците с една октава
     вечерната, лежерна, тиха песен.

 Дори ветрецът покорено стихва,
 поляга нейде с тиха съпротива,
 а слънцето за сбогом се усмихва,
 погалва те с лъчи и си отива…





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка