което залезът превръща в златно,
нещата правиш толкова различни
сред тихата крайречна необятност.
И сякаш всичко по-красиво става,
светът за малко става по-чудесен,
повдигат птиците с една октава
вечерната, лежерна, тиха песен.
Дори ветрецът покорено стихва,
поляга нейде с тиха съпротива,
а слънцето за сбогом се усмихва,
погалва те с лъчи и си отива…
Няма коментари:
Публикуване на коментар