вторник, 15 март 2011 г.

Спасителни крайбрежия


 Обичам сутрин тихите крайбрежия,
 дочакали покоя на стихиите,
 където се докосваш до безбрежното
 с оранжевата сила на магията.

 Разбирам там защо е Господ слънцето
 за волните туземци в Полинезия,
 усещам силата, пробила зрънцето –
 спасяваща душата ми поезия.

 Изтича на водите огледалото,
 като река Йордан за християните,
 душата кротко се прибира в тялото
 в едно богоугодно състояние.
 
 Отпускаш се, разпадаш се – до атоми:
 без Никого, за Никъде, при Нищото,
 преди отново с болка сетивата си
 да хвърлиш на живота на огнището…

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка