четвъртък, 17 март 2011 г.

Ноктюрно

 Дали си спомняш аромата
 на виното – рубини бляскави,
 хвърчило пускаше душата
 в крайдунавската вечер ласкава.

 Сребристогола бе Луната,
 изгряла с нежни намерения
 и спусна стълба до Земята –
 да стигнем нейните селения.

 Направи път и по реката –
 да свърже здраво бреговете ни,
 вървяхме боси по водата,
 тъй както правят боговете ни.

 Говорехме в захлас, безкрайно,
 а бъдникът смирено пушеше,
 обсипан в съкровени тайни…
 И Бог бе с нас – усмихнат слушаше…

Няма коментари:

Публикуване на коментар